Последните лъчи на залязващото слънце за миг проблеснаха по медния нагръдник на вестоносеца и като червена светкавица опърлиха очите на градската страж на източната порта. Идваше царски пратеник. А долу, на пристана на река Стримон, пъстрата навалица от посрещачи се роеше около пристигналия кораб и докато все още шумеше и едва тръгваше към крепостта, конникът спря под градските порти на Пауталия. - Водете ме при божествения Рез, нося важна вест ! -изрече вестоносецът и подложи глава под чучура на белокаменната чешма, за да стопи жегата. Стражите стояха край него и когато се изправи те вече тичаха оттатък портата с викове : - Дръпнете се, пратеник за божествения Рез! ...Направете път, важна вест за царя! - гласовете им прогонваха меланхоличните минувачи и търговци, които стреснато се дръпнаха встрани. Цар Рез, най-могъщият от тракийските владетели, подчинил под меча си земите от Хелеспонта на юг до държавата на даките на север, син на Ейоней-водач на племето меди, прекарваше летните си дни в резиденцията си в Пауталия сред приятели и близки. Лековитите минерални извори, мекият климат и богатите на улов близки планини грабнаха сърцето :на тракиеца и той избра това чудно място за отдих след дългите битки. Намериха Рез в хестирариума. Отпиваше кехлибарено ябълково вино и весело бъбреше с другари след изтощителната баня. - Божествени господарю, идвам от името на цар Приам -царят на Троя и твой добър приятел.Десета година вече Троя е обсадена от ахайци и линее нашето царство. Храната привърша, топи се богатството на велика Троя. Той моли за твоята помощ! ... До късно през нощта резиденцията на Рез се осветяваше от стотина факли и фенери. Приятели и познати дойдоха при Рез,за да отпразнуват заминаването му за Троя. Рез бе воин и мъж на честта и не можеше да пренебрегне молбата на Приам, с когото го свързваше дълго приятелство. - Вдигам тост за тебе, Резе, и ти дарявам този бял кон! С него преследвай когото искаш и ще го догониш, а отстъпиш ли, не бива да се боиш от неприятеля си !. Млад тракиец вдигна златообкован рог с вино и пи за здравето на царя. Слугите подадоха юздите на белия кон, извезани със сребро и злато, придворните в ротондата... В пищната зала, шумна и бляскава, се носеха благовония. Нежни звуци на цитри и арфи се сливаха с причудливите танци на красиви тракийки и атлетични тракийци. Играта им галеше очите. Най-първите жени с изящни диадеми и туники се разхождаха между масите оглеждайки се в блесналите очи на мъжете. Макар и обременени от женската си суетност те демонстрираха онова, което собствените им мъже не можеха често да забележат. От препълнените златни и сребърни фиали преливаха камари мандарини, портокали, нарове и медени смокини. Едри и златистоизумрудени гроздове мамеха от ракитови панери заедно с крехки орехи орехи и рубинени ябълки. Девици и снажни тракийци пиеха нектар, поднасян им от смугли слуги и в очите им проблясваха дяволски огънчета. - Няма по-благословена земя от Дентелетика! Земя на стройни и ваклооки девойки, дето от пръв взор те замайват главата като младо вино, дето Хелиос е изсипал цялата си щедрост и богатство! Редеше словата си цар Рез пред своите приближени и отпиваше от вълшебното вино донесено от Спортела, малко тракийско селище под планината Риа. - Няма, царю божествений! Навярно е така, защото ахайки ,пък и аргайкии, че дори троянки с хубост като нашите девойки не се мери... Каза силно Филон, наместникът на Рез, домакин на прощалната вечер и вдигна пълна чаша с вино. - Знаеш ли, Филоне, прав си и ще ми бъде жал ,че няма да вкусвам от медените ябълки, да пия от вълшебното вино, дето болен вдига от легло...Човече, никога не съм вкусвал по-сладък плод и вино пил, въпреки че много свят съм пребродил! - Заради златото е, царю! Всяка ябълка носи в себе си зрънце златен прах, защото нашата земя е богата на този метал. Реките В своя бяг към Стримон рано на пролет мият златните жили на планината и соковете се просмукват в плодовете на тази земя... - Утре, преди да тръгна, ми напомни - рече царят на верния си оръженосец - да метна три монети в извора под хълма. Казват, че човек се връщал винаги на същото място след време. Музиката бе затихнала, та последните думи на Рез отекнаха в залата като молба. Всички изръкопляскаха. - Може би ще тъгувам за богатите на лов близки планини, за едрите бизони, които моите кучета едва повалят! Как да забравя бързоногите елени, които и стрелата ми едва догонваше... Ще тъгувам за белите преспи в Рея, за белоснежните коне, силни като тигри... Да бъде благословена тази земя, както и хората, живеещи в нея. Рез вдигна ритона и отпи с наслада. „0, Рез божествений, царю , с хубост ненадмината надарен. О, Рез божествений, всесилний и непобедимий сложи своите златно-медни доспехи и срещу ахайските войски ни поведи , за да победим ...” Сладкогласният хор под звъна на арфите благословеше цар Рез. Навън нощта потръпваше от шепота на призрачните сенки на чинарите и секвоите, изплашени от сияйното излъчване на факлите. Градът отпуснат, в прегръдката на сладка дрямка спеше, но войни в пълно бойно снаряжение се стичаха към царския двор с едничката мисъл - всеки от тях да бъде избран от Рез да се бие под Троя с ахайци. Да победи и се завърне със скъпи подаръци от троянци или пък да положи костите си под Троя, да погине там със слава и чест, без гроб, без знак. На всекиму такава чест не се пада често. Тринадесет войни трябва да избере Рез, които с него да тръгнат към Троя. Свещеното число на траките. На изток нощта изтъня и утрото надникна над хребета на Рея и усмихнато поздрави Рез и свитата му, които стояха в ритуална поза пред светилището на малкия хълм над Пауталия. В молбите на жреца и царя, на всички войни, отправени към бога-Слънце, единственото искане бе –победа при Троя, Към обяд цар Рез и воините тръгнаха към Стримон, откъдето с кораби щяха да отплават към Хелеспонта, а оттам към малоазиатския бряг и Троя. Най-отпред в златна колесница, теглена от белоснежни коне, по-бързи от вятъра и стрелата, стоеше цар Рез, величествен и строг. Ризницата му блестеше на слънцето като огън. Шлемът, и той златен, покриваше буйните му коси, разпилени над ризницата. Коланът и на колесникът бяха гравирани с апликации от ловни сюжети, изкусно изковани от майстор-златар. А конете - по-бели от снега и буйни като водоскоците на Рея. Пауталия изпращаше своя цар. Сановници, царски хора, занаятчии, слуги, граждани- венцехвалеха своя цар-бог, Рез. Десет дни пътуваха корабите на Рез към Троя. Като излязоха от устието на Стримон, те пресякоха водите на Хелеспонта и се отправиха към малоазиатския бряг, който мамеше като син мираж, обвит в маранята на летния зной. И тогава Рез реши, че най-добре е да поспре за д е н-два при Аргантона в Киос, да се запаси с храна вода и тогава да потегли към Троя, а тя беше съвсем близо. В Киос царят и воините му бяха посрещнати най-радушно и многото лишения и неудобства от дългото пътуване бяха забравени .Конете пуснаха на свобода по безбрежните киоски поляни и ливади. Войните се отдадоха на почивка и последна на проверка на оръжието и дос- пехите. Още на втория ден Рез получи покана от Аргонтона -страстна любителка на лова да излязат в близките гори на ловуване. А нямаше, по-голяма страст за Рез от преследването на дивеча, там той беше пръв, защото бе богоизбран да бъде такъв: царят-ловец . Освен ловкостта и отличното владеене на лъка Аргонтона блестеше и със своята неземна красота. Някой я сравняваха със светлоръката Афродита-богинята на любовта. Много женихи искаха ръката й, но Аргонтона все връщаше скъпите им дарове. В безмълвието на няколкодневните излети и усамотението и с Рез Аргонтона почувства как точната й, силна ръка взе да изпуска бързите елени и сърни. Тя, която с един изстрел приковаваше към клона птица, сега стрелите й оставаха празни и гонеха вятъра безмълвно. Една нощ в планината Икал на Аргонтона на сън и се яви богиня та на любовта Афродита. " Аргонтона - рече й тя. - Още от дете твоята ръка е предопределена, така вещаеха боговете, най вече Ерос, но онзи, който трябваше да дойде с корабите си, бе омаян от амазонките и забрави защо е тръгнал със скъпите дарове,стотината си слуги и многото войни.Може би някога, когато излезе от унеса на дълговечната любов на амазонките, ще дойде,но боговете не знаят кога ще бъде този ден. Ти трябва да станеш съпруга на тракийския цар Рез - той ти подхожда, а виждам, че и твоето сърце пръхна като пеперуда, подмамена от пламъка на любовта към него...” “Богиньо, ти днес ме даваш на друг за невяста, а утре може и на трети, но дали този сън не е измамен... И утре, за да бъда виновна за смъртта на Рез, ако боговете изпратят съперник да го погуби за нищо? " И докато издума Аргонтона, Афродита потъна в бяла пелена и отлетя, сякаш нищо не е било. Разтъка тя сънено очи, до нея заметнат във вълнен губер спеше Рез, а конят му кротко пасеше. И сън да е бил измамен, и истина-истинска- помисли Аргонтона, думите на Афродита са верни, сякаш тя в сърцето ми надзърна и разчете всичко. -Рез сънено се надигна и с поглед лицето й помилва. Стана й драго и мило и затова смело изрече : - Резе, царю - любими, не искам клетва да ми даваш , още повече в боговете да се кълнеш, но истината искам да знам?...Чувствам, че на тебе сърцето ми е определено и те моля мой съпруг да бъдеш! На много женихи дарове скъпи върнах, но тебе без дарове посрещам и искам завинаги тук да останеш! Очакваше тези думи Рез ще от първия миг, когато очите й пъстрооки зърна и пареща болка в слънчевия сплит го прониза. Още тогава натрапчива мисъл се загнезди з главата му : " Аргонтона съпруга да му стане, защото не бе виждал, дори тракийка по хубост и смелост по –издигнати..." - Трогнат съм, Аргонтона, от милите ти думи. Вярно е, че в тебе познах любовта аз. Мислех, че в мен всичко е умряло... Но благодаря на Афродита, която постави всичко на място... Но имам нещо, което страшно ме възпира, Дума съм дал на царя Приама, да се в битката включа срещу ахайци и отблъснем обсадата на Троя. Аз и моите войни хиляден път дотук бихме и сме длъжни в боя да влезем. А после, след битката, пак тук ще се върна и ще заживеем, както се полага. Бъди моя невяста! А дарове ще получиш, моите кораби са пълни със златни съдове, накити и златовезани дрехи, предчувствах, че тук съпруга ще срещна! Аргонтона стана и се поклони на Рез: - Ще ти бъда вярна съпруга и леглото ти всяка вечер ще пости¬лам с любов и наслада, но ме трови една мисъл –всички, що под Троя отидат - там намират смъртта си. Никой жив оттам не се е върнал, тръгнал на троянци помощ да дава. Затуй не искам да те пусна под стените на Троя - умолително рече Аргонтона и падна в нозете на царя. - Дума съм дал и чакат ме там и Приам и Хекуба, на помощ да им се притека, защото десета година вече воюват и сили не им останаха!- рече Рез, годеницата прегърна, приклекнал, а после към корабите бързо тръгна. До вечерта Рез събра хората, вода напълни в мехове и бъчви. После натовари прясно месо, зеленчуци и много плодове и с попътен вятър към ТРОЯ потегли. На брега остана Аргонтона с развята кърпа за сбогом да маха на своя достолепен годеник и приятел. И още не тръгнали корабите, тя повика птицегадателя Теаген. Жертвоприношение с бяла гълъбица направи над олтара на своята богиня. Теаген дълго се взира във вътрешностите на птицата, а Аргонтона от нетърпение изгаряше да научи каква съдба под Троя очаква нейният годеник и съпруг. - Какво, божи поличби ли разчиташ, страх те е да ми кажеш, за да не изгубиш главата си?- ядосано тя попита Теаген. - Да, царице, гибел очаква цялата тракийска войска, начело с царя - божественият Рез. Ахайци ще ги погубят преди в битката да са влезли, подло и долно. Кръвта им там ще изтече и земята жадно ще я попие, а месата мм псета- безпризорни ще разнасят. Дорде някой в гроб не ги положи! - Думите си мери, прорицателю, тежки думи ми казваш и чувствам как нозете отмаляват и губя, духа си. Горко ти, ако лъжовни думи изречеш! Тогава прости се с главата си ! - Това е най –лесно царице, главата ми да вземеш, защото съм ти винаги под ръка! Но така чертаят Боговете, Аполон сребролъкий бди над троянските воини, но и той пред Атина е безсилен...Това прочетох,това ти казах...Дано боговете лъжат! Сви се сърцето на Аргонтона, сви се от мъка, горест и печал. Не бе усетила и мъжката му сила, не бе се насладила на прегръдките му дивни и боговете вече погубваха Рез...Но все тя вяра таеше и всеки ден на брега хелеспонтски от зори до здрач стоеше, забравила за лов, за хрътки и коне. На десетия ден кораб с черни платна пристигна, а с него и Хипоконта - тракийският съветник на цар Рез. Отдалече съзря тъжната вест Аргонтона и падна в несвяст на брега. Скоро Хипоконта дойде и тъжен разказ занарежда : - Долон, от троянци, предател излезе- изрече той -тръгнал на разузнаване при ахайските кораби, но там Одисей и Диомед го сгащили и той всичко им изпял: "Ако искате да се вмъкнете в стана троянски, последни стануват новодошлите тракийци, заедно с тях е царят им Резос. Минете оттам. Сам аз му зърнах конете - грамадни и много красиви, те са по - бели от сняг и препускат подобно на вятъра. Имат златни доспехи, в злато блести и колесницата му нова!" Ахайци нападнали стана и всички без шум избили, последен, докато дълбоко спял, и цар Резус от ръката на Диомед загинал. А конете и колесницата, златна, отмъкнали на корабите си. Това ми казаха и ето с тъжната вест при тебе идвам!" - Нека никога ахайци ни държава, ни дом имат, жените и децата им без родина да останат, докато костите на цар Рез самите те не пренесат и погребат в тракийска земя. Да бъде така!- съкрушена от печал Аргонтона изрече проклятието си и побягна към горите хиоски, където преди в дълги ловни разходки с цар Рез намираше радости и наслада. Казват, че и днес ловци чували в тихи вечери Аргонтона да зове своя съпруг цар Рез. А там, в Пауталия, под планината Рея, бликнал топъл извор-мощен и силен.
ЦАР РЕЗ - БОЖЕСТВЕНИЯТ
