Читателите на в. „Аз Буки" отдавна познават името на Благой Ранов от неговите кореспонденции, както и от двете му белетристични книги с разкази. Сега даровитият разказвач ни предлага истински живи истории от Кюстендилския край, както и свои пътеписи. „Уморен приседнах отстрани на пътя върху тревата, покрита с ръждив прах - споделя пред нас авторът на „Живи храмове". - Духът ми пари от предчувствия. Болезнена¬та тишина рои болка. Стъпките на хайдутите - силни и мощни, отекват към доловете надолу и вечерта ляга уморено връз котловината. Чувам гласа на дядо: „Човек е шумка, духне вятър, отнесе го!..." Тази нощ няма да затворя очи. Ще се вслушвам отново в нощните гласове и ще разговарям с тях до първи петли.,. А утре, пречистен, отново ще се върна по забравени¬те пътеки към моя нов дом, ограбен от спомени и миражи." Не само на кюстендилеца, но на всеки читател на тази книга ще бъде интересно да научи малко по-вече за дъщерите на забележителния българин от Възраждането Захари Струмски, изнесли през 1868 година в Цариград клавирен концерт и записали името си като първите български пианистки. Това се случило на 11 май, когато българите в Цариград отбелязвали празника на светите братя Кирил и Методий. От дописките във вестник „Македония" ли¬чи, че концертът на млади¬те и талантливи госпожици е минал при небивал успех. За съжаление - пише Благой Ранов в своя разказ „Първите български кла-вирни изпълнители" - никъде не се споменават имената на пианистките, но се знае, че те са завършили музикалното си образова¬ние в Цариград. Не се споменава и какъв концерт за пиано са изпълнили госпожиците, нито пък тяхната съдба. Но е видно от ласкавите отзиви във вестника, че са притежавали голямо художествено и техническо майсторство, уверен е Ранов. Дали наистина госпожици Струмски са първите български пианистки? За утвърдителния отговор на този въпрос Благой Ранов дава следните доводи. В руската музикална енциклопедия, издадена през 1973г., четем, че един от първите концертиращи български пианисти е Ангел Букурещлиев. В книгата на Венелин Кръстев „Профили", том втори, в очерк за Ангел Букурещлиев, отново се споменава, че той е направил първия си концерт на пиано в България. „В. „Балканска зора" от 19.09.1890 г. съобщава: „Няколко многозначителни факта ще тласнат „българизацията" на музикалната култура в Пловдив. Първият е гостуване¬то на столичната драматическо-оперна трупа през 1890 г. Съпровождащият пианист (оркестър е липсвало - Б. Р.) е бил самият Ангел Букурещлиев. Младежът е випусник на Органовата школа в Прага и очевидно се е харесвал на пловдивската публика -пресата съобщава, че той е акомпанирал „ловко и изкусно" и придава особено оживление на представлението. Годината с 1890 -близо 23 години след великолепното и професионално изпълнение на госпожици Струмски в светския Цариград - успех, който поставя началото на тържественото шествие на българското клавирно изкуство из най-големите концертни зали по света от тогава до днешни дни, ци¬тира Благой Ранов свой източник - музикален педагог и изследовател. Останалите „позабравени страници" от история¬та на Кюстендилско в книгата на Благой Ранов „Живи въглени" са посветени на малко познатия каменишки войвода Митре, на Гоце Делчев и неговата бомболивница, разказват още за кюстендилската пощенска афера от 1896 го-дина и за Ильо войвода. В своя предговор към книгата Денчо Митев, въпреки ласкавите думи за издани¬ето, не скрива някои свои несъгласия по историчката част на разказите, които се отнасят до Митре войвода и Гоце Делчев. Но дори и да има някакви пропуски, те не намаляват стойността на предлаганото четиво.
СЕДЕМ ПОЗАБРАВЕНИ СТРАНИЦИ
